Калинката е един от най-шарените ми спомени за детството.
С всичките му панаири, цветни сергии, въртележки, захарни памуци, издути здрави бузи на музиканти, дето карат хорото да препълва мегданите...
Винаги ми даваха паричка.
Винаги си взимах пръстенче калинка.
И винаги се запазваше очарованието, като да е за пръв път.
Моето предложение за детството е мека вълнена нацъфтяла полянка...